Как е възможно? Как е възможно шампионът и лидер Лудогорец да се дъни у дома срещу средняк, а вторият Левски да не може да бие на свой терен опашкаря? Едва свършили драмите в ЦСКА, сега започват такива в другите водещи отбори.

Много просто! България съвсем обедня. Футболът също. Останаха обаче няколко отбора, в които заплатите са, ехе-еее, до небесата. Там служителите взимат толкова, колкото обикновените хора получават за години. А към обикновените хора се зачисляват все повече от доскоро добре отглежданите бг-футболисти. Все по-многобройна става кастата на гладните в „А“ група, за сметка на богатите.

А това предизвиква завист, даже злоба. Бедният не обича богатия, а богатият не му вярва. Та като излязат едни срещу други, ще си счупят краката, за да им натрият носовете. Много вероятно и срещу солидна финансова примамка от другия богат. Същевременно на богатите им е скучно, нямат мотивация, чакат крушата сама да падне в устата им. Но тя не пада. Което идва да покаже, че в немалка степен разликата между богатите и бедните в България е в едната мотивация. Имаш я налице – биеш. Нямаш я – падаш или хиксираш.

Слаб футбол, ужасни стадиони и терени на повечето места, грозотия. И на фона на всичко това, куриозно, но има интрига! В безобразното ни футболно първенство има интрига на всички етажи, каквато могат само да мечтаят в големите първенства на Европа. Където бъдещият шампион е ясен отдавна и е дръпнал с 13, 15, 20 точки пред втория. Както е в Испания, Англия и Германия.

Дължи се на беднотията. Тя роди равнението по слабаците. И всички – бедни и богати, вече се обединиха под една шапка – слаби.